петък, 22 март 2024 г.
Исусе, помоги ми да слушам гласа на сърцето си и помогни на всички хора да го направят
Съобщение от Лусия от Фатима до групата „Любов към Света Троица“ по време на молитвена среща в Facebook на 21 март 2024 г.
Брате, сестри, моленето не е за движане на устните и много хора не го правят така, моленето не е дълг, а за много от вас то е такова, моленето не е начин на живот като пригоден костюм, много смятат молитвата по този начин, моленето не е доказване, че сте по-добри и много го правят поради това.
Брате, сестри, Господ наш знае всичко, в моята страна така беше за повечето хора, първо всички обичаи и традиции, но вярата във Господа наша бе слаба, защото молитвата им не винаги стигаше до Небесата, това разбрах с минаването на годините, когато започнах да моля със сърце. Когато се молеш със сърце, преображаване е неизбежното, то става без да си осъзнаваш, не страдаш от отказания, не чувстваш болка, когато трябва да поставиш Господа наша първо в живота си. Много хора в света живеят с тези характеристики, за това Богородицата винаги е правила всичко възможно, за да отвори срцата на хората, които трябва да познаят истинската любов, истинското молене.
Този ден трябваше да отида в Ковата заедно с Жасинта и Франсиско, , но цялото село празнуваше Свети Антоний, . Майка ми ме забрани да си тръгвам от нея, защото всички ще я съдият, дори свещеникът, който смяташе, че е праведен, ще я осъди и това тя не приемаше. Тя ме принуди да отида с нея, нямах друг избор, то не беше моята воля, не можах да бягам, но нещо ми направи чувството на мир. Господица, казах в сърцето си, Ти знаеш, че не мога нищо да направя, не отивай в Ковата, защото аз няма да бъда там, майка ми не ме пуска. Вдруг всичко се промени, бяхме обикновените хора, които не пропускат своите традиции и докато всичките хора служиха даровете на олтара, където участваше и Майка ми, момче приближи до мен: Лусия, какво все още правиш тук? Отиди в Ковата, Богородицата те чака. Сърцето ми бие много бързо, кой си ти? Как знаешь? Той усмихна и казах на мен: отиди и се довери на сърцето си. Бях избягала без страх и веднага срещнах Жасинта и Франсиско, , които преживяха същото нещо, и отихме в Ковата, където много хора ни чакаха, които не бяха заинтересовани от традициите, но вярваха на това, което им казах. Докато чекахме Богородицата , започнах да се моля и да моля за прощение.
Лусия, каза ми Богородицата, не бой се, виждала си Свети Антоний, както видиш Моята дъщеря аз те оставям сама, не чувствай вина за това, което стана, то е да ти науча на вяра, в бъдеще ще ти служи. Брате, сестри, в манастира винаги си спомнях този случай, особено когато бях пред Господа наш , и мислейки за всичко това започнах да моля, молиме всички заедно:
Исусе, чрез любовта Ти прости моите недостатъци и тези на всички хора в света. Слава...
Тези думи на св. Антоний са останали вградени в сърцето ми: Лучия, доверявай се на сърцето си. Аз съм молел Господа ни , как да зная кога нещо е правилно или грешно, Господът ни ми каза: Сърцето ти не лъже, и започнах да моля така:
Иисусе, помоги ми да слушам гласа на сърцето си, и помогни на всички хора да го направят. Слава...
Доколкото всичко се промени този ден, тъгата внезапно падна в мен, мислех защо не съпротивях на волята на майка си, това не ме направи чувствам достоен да видя Богородица, тази мисля ме придружава през целия живот, и когато стоях пред Господа ни , молях така:
Иисусе, прости ми кога не съм послушен към Небето, помогни ми да се покаям. Слава...
Този ден, когато Той се яви Богородица даде много знаци на присъстващите, тези които вярваха, много чули птиците пеене, шумовете на ветра кога не беше там, топлинта на слънцето докато стоях в сянка, много миризми които не можа да обяснят, много плакаха, защото се чувствах карани, бях щастлив, когато ходех по пътя към дома си, ще чуя хора разказващи всичко това, тогава ще вървя обратно в селото и почувствувам тъга, всички които останаха да празнуват не имаха същата радост, не имаха същото светло в очите. В манастира, когато си спомнях за всичко това пред Господа ни , молях така:
Иисусе, помогни на всички хора по света да Ти послушват, а не на света. Слава...
Този ден, за първи път преживях радост и тъга едновременно, и така оста в сърцето ми, целия живот ми прожит в този свят, и така трябва да бъде за всички които вярват в Господа ни и Богородица.
Пътят, изкачването което правиш за да достигнеш Небето, не се състои само от радости, не се състои само от тъга, но и двете живеят заедно в теб. Все още мислейки за този ден, молях Господа ни така:
Иисусе, помогни ми да Ти благодаря дори когато не разбирам волята Тия. Слава...
Брате, сестри, времето на явлението в Кова беше магическо, въпреки факта че заедно с Жасинта и Франсиско преживях големи страдания, несправядливост, но радост, надежда, Те ни придружаваха всеки ден от май до октомври. Людето на тази страна се промениха, цялата им простота изляза напред, вярата им стана силна, и Господът ни избра това място, за да разкрие бъдещето на човечеството пред Нас Три Пастира.
Не беше лесно за Църквата да приеме това, и все още не е. Не се уморавайте, молете Господа ни, който винаги е готов да Ви го даде.
Сега целувай Го, докато Той е на Кръста, винаги въплъщавайте любовта, която чувствате към Господ наш, , защото няма по-красиво нещо от да бъдеш прост, същата простота, с която Господ наш е наградил хората в моята страна.
Той не ще промени поколението преди като се изпълни Третото тайно на Фатима. Трябва да си тръгвам, Господ наш и Богородица Ви благославят всичките, във името на Отца, Сина и Святого Дух.
Богородицата е с Мене и с вас.
Източник: ➥ gruppodellamoredellasstrinita.it